Днес се разхождах по тротoара от дясната страна. Купих си нещо за ядене, за пиене и за пушене. Започнах с яденето - кренвирш с хляб, лютеница , майонеза, люта чушка и кисели краставички. След първото отхапване падна парче месо на земята. Много мазно и апетитно парчище беше. Това го установих още по време на падането, което продължи 2 секунди. Парчището беше дълго около 10 сантиметра, при положение, че целият кренвирш беше дълъг 7 сантиметра. Което ще рече, че цялата плънка е паднала, като при самото падане или след него се е добавило още 3 сантиметра месо. Това ме озадачи много, ще си призная. Наведох се бавно, много бавно, почти кадансово. Заради болката в  палеца на левия ми крак от вчера. Още се навеждах, когато заваля сняг. Не му обърнах внимание. Продължих да се навеждам. Болката беше изписана върху лицето ми. Това го видях не много добре, но все пак го видях,  защото на земята имаше отчупено странично огледало от автомобил. Загледах се в отражението. Беше размазано от току-що завалелия сняг. Съсредоточих се възможно най-силно да погледна образа си, като междувременно продължавах да се навеждам. Да, вече успях да се видя. И определено човекът в огледалото бях аз. Успокоих се. Продължих да се навеждам. Домогнах се до парчището. Беше непокътнато, но изстинало. Поставих го обратно в хлебчето, наместих киселите краставички и започнах да се изправям. Болката в крака се засилваше. Почти се бях изправил достатъчно за да продължа разходката си, когато забелязах сянка върху себе. Усетих, че някой ме гледа.  Леко се завъртях на 180 градуса и погледнах направо. Пред мен видях група дъртофелници, които ме зяпаха.  Бяха застанали по средата на улицата. Не мърдаха. Групата се състоеше от 20 човекоподобни. От всяка една раса и професия. Имаше китаец с цайси, късоглед пушач, кестеняв гимнастик, незадоволена фризьорка, провален футболист, кабинетна курва, изтънчен сервитьор, плешив норвежец, дебел предприемач, писателка с нисък тираж, културист на повикване, симпатична вещица, къдрав мелез, продавачка на бижута, облекчен пожарникар, малодушен рапер, дама с кученце, бразилски модел, охранен клошар и висока рокерка. Гледаха ме супер втренчено и невъзпитано. Близо 20 минути ме гледаха без да отместят поглед. И аз ги гледах.
Зачудих се колко време ще продължи тази  п с и х о л о г и ч е с к а  война между мен и тях..... ...

- Вие, мистър Картър, взимате ли тази жена за своя съпруга?......... Мистър Картър?
- Джон... Свещеникът ти зададе въпрос! Джон.! Д Ж О Н!. ДЖОН ФИТЦДЖЕРАЛД КАРТЪР ВТОРИ!?... ..

......

И кво стана с парчището месО ?
Поздрав и добре дошъл !!!

Почти като брака - много вкусно, но със съмнително съдържание!

поздрави.

ама не съм съгласна...
моя си ми е почти на 20 години и си ми е сладък...