Събудих се към 20 часа.
Станах и отидох в хола. Включих парното, изгасих порното и нахраних котката. Изпих 5 уискита и половина, замезвайки с непрясно изпечени шамфъстъци и кашу. Доскуча ми неимоверно много и реших да отида на кино.
Облякох се дебело заради тюленовия студ. Изгасих парното, включих порното и сритах котката. Тя изскимтя безпомощно, но аз вече бях на входа... Дали е голям ГРЯХ да се рита котка?
Запалих колата и тръгнах. Поех към мола. По пътя запалих цигара и дръпнах.
След няколко километра внезапно излезнах от пътя и.... . ..... озовах се в РАЯ.
Свети Петър ме пусна без проблеми. Това ме изненада.!! Не съм очаквал да влезна толкова лесно в РАЯ... след всички мои подвизи, нечестиви обязаности и не на последно място - печалната ми слава на алкохолик и побойник... . . ..
Освен това там ме посрещнаха с почести - по мен се хвърляха разноцветни конфети, цъфнали рози и лаврови венци... Лееше се шампанско...
Около мен чернокоси и червенокоси девойки ме приветстваха радушно.
Пееха песни.
Имаше и руси девойки, които ме гледаха със слънчево с ъ з е р ц а н и е.
Танцуваха великолепно.
Под мен се чуваше грохот. Вероятно ада... помислих си.
Зад мен се чуваха аплодисменти. Страхотни овации.
Пред мен се виждаше светлина. Светлина. Колкото бяла, толкова и болезнено ослепителна.
Продължих напред.
Стигнах до трибуна голяма.
Бях останал съвсем сам. И тази изпепеляваща Светлина. Започнах да гледам.
Колко съм гледал - не знам. Но станало тъмно. А около мен нямаше жива душа. Зададох си въпроса: "Какво правя тук, по дяволите, и защо не се върна там откъдето бях дошъл? Нали все пак съм в Рая и тук всяко желание се сбъдва?"
Обърнах се и тръгнах обратно.
Около мен нямаше никой.
Беше зловещо и тихо.
Върху мен падна сянка. Студена и тежка.
Отзад някой се провикна. Беше силен мъжки глас. Гневен вик. Беше Неговия глас.
- Що не плати за курвата бе Картър?
Беше Шефа ....... . . . . . .
О т и д о х  на кино.

.....

то сценариите са ни написани отдавна и няма промяна, но... важно е да не се вкарваме в чужди филми :)))
Поздрави за поста.
Отивам в Рая.

имах някакви проблясъци,но..........сигурността си е друго:)))))Радвам се!

Колко търпение е нужно?