По това време на годината Венецуела е особено примамлива и девствена за хора като мен /полулуди авантюристи с прикачена бъчонка на кобура/. Дърветата тук са избодващо зелени, а небето - маслено синьо без нито един облак. Ако  стоиш в малък кану-каяк и се потиш на 98-процентовата влага...със сигурност ще разбереш, че еклеkтиката е основна движеща сила във Венецуела!
Кану-каякът ми е едноместен - 3 метра дълъг, метър широк, метър дълбок, като в задната част има място само за една раница, стек от 6 бутилки минерална вода, лаптоп и компактен сешоар. Ориноко е много дълга река и по нея е истинско предизвикателство да се спускаш. Има подводни риби, повечето от които слаботелесни пирани, мечтаещи за европейско месо, малко крокодили от породата сечуан (но без косми под мишниците) и шепа кафяви водорасли по дъното на реката, чийто цвят е станал такъв не заради незаконната канализация, прокарана от властите, а заради самотата, която е обзела водораслите в последните 2 десетилетия. Когато женските си взимали слънчеви бани, мъжките пренебрежително ги избягвали, подигравайки се на глупавата им суетност, като женските, разбира се, почервенявали много от яд... което в добавка с бронзовия им загар правило цвета им мръсно кафяв. Оттук и водорасления демографски срив, който от толкова дълго време тегнел като зловещ бич върху коритото на Ориноко.
От 4 часа поря топлите бързеи на реката. С лекота избягвам тук-таме подалите се камъни, падналите стволове на дървета и тази мрежа от лиани, която коварно е плъзнала пръстите  си по негостоприемния бряг... Когато се припотих за дванайсти път, вече не издържах и отворих стека с вода.. Започнах да пия жадно, не - кръвожадно... Пих... Много пих.....Изгълтах 2 бутилки наведнъж......Но в този миг на утолена жажда погледнах напред... и видях... Видях ...н и щ о... Абсолютно нищо нямаше пред мен. кануто наближаваше към нищо. Вероятно съм помислил, че съм изпаднал във воден делириум...или някаква водна кома вследствие на поълнатото количество вода.... но грешах...

Аз наближавах в о д о п а д.!!

Беше на около 240 метра от мен...

Разбрах, че с мен и с моя спортно-екстремен ентусиазъм е свършено.... нямаше как да оцелея при падане от водопад...
Извадих лаптопа и се кунектнах към сателитния оператор "Венец.умбре.ела!" и влезнах да проверя поне къде щях да си пукна след има-няма 5 минути..... Установих, че се намирам на река Чурун, която била десен ръкав на Ориноко и пред мен бил най-високият водопад в света - Анхел .... каква нелепа смърт ме чакаше само! Да умра на най-вискоия водопад в света и никой да не разбере. Това се нарича шибан късмет, на шибана река, в шибана държава. .. . Погледнах часовника долу вдясно на лаптопа... бяха изминали 90 секунди от началото на размишленията ми... .. пропилявах си и малкото останало време живот на този свят .... Това ме ВБЕСИ! Започнах да броя копчетата на ризата си - едно, две, три, четири, пет... Поех си дълбоко въздух... Успокоих се малко, но не достатъчно ... а оставаха само 3 минути до фаталния край...Сетих се за бъчонката на кобура ми... ..За последно я бях пълнил с уиски през 1998 година, когато дефлорирах съседката Мерилин... какво ли правеше Мерилин сега....дали беше женена? Ходеше ли още на уроци по солфеж?

Пия за тясната Мерилин!

....

Оставаха около 20 метра до ръба на водопада....В Тези мигове не усещаш нищо..няма напрежение или с т р а х....Само  успокоенето, че отиваш на място, което е по-светло, или по-тъмно, или по-топло...или по-студено... ..
Кануто се хлъзна и полетях надолу!....

Беше огромна, грамадна, чудовищна пропаст... Усетих как гравитацията ме поглъща със стоманените си ръце...Полетях надолу.... Около себе си почти нищо не виждах...Бели водни пръски ме жулеха по лицето... Замижах... за 2-3 секунди съм изминал сигурно повече от триста метра, летейки към неизбежното..... Четвърта, пета секунда... още малко ми оставяше.... .. . ..Затворих очи.....

Не изпитах никаква болка.. сигурно съм се размазал веднага...

ОТВОРИХ  очи.

Видях един побелял старец, който държеше ключ в лявата си ръка и бутилка с уиски в дясната. Стоеше пред масивна желязна порта. 

- Свети Петър? - попитах умолително. - Това ли е Рая?
- Не съм Свети Петър, Картър, а ти защо закъсняваш? ...хайде стегни се... имам задача за теб...

Коктейл от смесени чувства нахлу в рошавата ми мокра глава. От една страна, се радвах, че не съм умрял след това свирепо падане, от друга страна - бях озадачен как съм успял да се шмугна между тоновете падаща вода и да се окажа в тази пещера с този нагъл чичка, който незнайно откъде беше научил името ми. От трета страна - бях неприятно изненадан да науча, че има задача за мен, която трябва да изпълня. Мразя задачи още от гимназията!!

- Зад тази порта има едно момиче. Наричаме я феята и тя...
- Наричате я? - прекъснах го брутално - Кои са тези "ние"?
- Не бързай.. закъде си се разбързал.. Да нямаш среща за Св. Валентин?.
Слушай сега...Преди десет години нашата Фея беше отвлечена от огромното Чудовище на истината! Чудовището О-ку.... В замяна на нейната свобода той поиска да му се каже едно твърдение, което да не е л ъ ж а. Там е проблемът, Картър, че нашето племе е Лъжичкови - името ни не е случайно. От хилядолетия насам нашата философия е да лъжем и мамим, изградени сме на този принцип.. не можем да казваме истината... за нас е противоестествено да сме откровени и честни. Това сме "ние", Картър - група долни лъжци, заради които Феята може да умре. Пращахме десетки, стотици лъжичкови при чудовището, но те така и не успяваха да му кажат поне една истина и така да я спасят. Отчаяни сме, Картър.. и затова ни трябва твойта помощ.

Стоях неподвижен като кенгуру, настъпало противопехотна мина, и болезнено се опитвах да асимилирам потокът от информация, който ме заля. Значи, аз не съм попаднал случайно в тази пещера? Всичко това е било нагласено, за да ме използват тези перковци - лъжичкови, в спасяването на феята им. Но защо точно аз? Откъде можеха да са сигурни, че аз казвам и с т и н а т а... че не съм лъжичко като тях?

Толкова много въпроси се пръкнаха за толкова кратко време, а не успявах да им намеря отговорите. А и от косата ми продължаваше да капе солидно количество вода. Сетих се нещо!. Обърнах се и отидох до каяка ми. Бръкнах в задната част и извадих сешоара. Проверих батериите - заредени. Проверих реотана - работещ. Включих машинката и почнах да се суша. Сушах се, сушах се... с кеф се сушах, няколко минути така се сушах.. и гледах с пламтящ поглед шишето в лявата ръка на чичката.. Изсуших косата, изключих сешоара..върнах го обратно в каяка и рекох:

- Добре. Ще ви свърша тая работа, но при едно условие - дай ми да пия от уискито!
- Разбира се, Картър, заповядай! - отвърна старчето - Всъщност  за теб го ПАЗЯ!

Поех бързо бутилката, затворих за миг очи, дигнах я и.. почнах да къркам... Кърррр.къррр.кррррр... кехлибарената течност обилно напояваше устната ми кухина, после мазно се спускаше през хранопровода и обаятелно цопваше в празния ми стомах.. избъблучих цялата течност за около 7 секунди... Личен Рекорд! ... Хълц!

- Сегга, чичкаа.. ти ме слушай внимателно.. начи, влизам тука.. опаа.. .. и после намирам тва чудовище.. хълццц... и му бия два шута в задника и се пръждосвам с мацуранката..аъъ.. така ли?
- Достатъчно е да му кажеш само едно истинно твърдение - за теб, за живота ти, за семейството ти.. няма значение.. ти реши.. въпросът е да е вярно, да е достоверно! И той ще я пусне!!!

Тръгнах към грамадната порта, полюшвайки се, докато старчока мушкаше ключа в бравата... Беше на 2 крачки от мен всъщност, ноооо ми се сториха 2000 ... вървях бавно с цел да не загубя равновесие, така както ме е учил най-добрият ми приятел Майкъл Режняткович - Брадвата.. той беше от сърбо-хървастски произход или  нещо подобно... не знам точно... но със сигурност беше някъде от Балканите.. та той се славеше като безупречен пиячч, когато шофира и безупречен шофьор, когато pie.. веднъж ни спряха едни полицаи посред нощ.. бяхме много наквасени, мама му стара.... до козирката.. бяхаме се нашмукали като казашки предводители.. Полицаите като че да се усъмниха в трезвеността на Майкъл и го накараха да излезе от колата и да ходи по права линия насред шосето.. Но майкъл е железен - беше си изобретил специално устройство за подобни случаи, всъщност две пластинки, които беше инсталирал в подметките на плетените си обувки... тези пластинки бяха направени от някаква борова смола и прлепваха към асфалта, давайки по този начин безупречен баланс на цялото туловище на ползващия ги.

По една случайност точно в този момент аз носех такива пластинки и мислено благодарих на бога, че имам за приятел Майкъл Режняткович - Брадвата.

След като чичето отвори портата, аз пристъпих няколко крачки, спрях се и започнах да оглеждам помещението, в което поаднах. Беше доста голяма зала - около 180 квадрата.. добре мебелирана - в единия край имаше дълго канапе от черна кожа, до него - достолепно махагоново писалище, а пос редата - стъклена маса с дребна фруктиера, в която имаше чепка зелени банани, осем мандарини и три марули... нямаше прозорци, нито пък тоалетна... но на отсрещната стена висеше изключително тънък 62-инчов плазмен телевизор  с  4 събуфера и 8 пищялки. Последен писък на модата... Погледнах надясно и видях леглото.... не, по-скоро беше огромна кръгла спалня в цвят череша и един едва полюшкващ се кремов балдахин... а зад него .. зад него имаше човешки силует... силует на жена... женски силует!... Феята!!! ЗАМРЪЗНАХ!. Зачудих какво да правя.. всичко около мен беше толкова приятно, задушевно и ведро... нямаше и следа от каквото и да е чудовище.. ... а там върху леглото чакаше да бъде спасена една фея!

....

Сигурно беше изминал цял час, а аз все така си стоях по средата на стаята и умувах какво да направя.. дали да се приближа към спалнята, да открехна балдахина, да грабна феята и да я изведа навън? дали да изчакам да се появи чудовището, за да му кажа проклетата истина и той да я освободи... или да си взема една м а р у л я от масата и да залъжа убийствения глад, който ме беше нападнал .... . ....

Избрах нещо средно между вариант едно и вариант две. Обърнах се надясно, погледнах силуета и тръгнах към него .. После изкрещях:
О-КУ, ИЛИ КАКТО ТАМ СЕ КАЗВАШ, АКО НЕ СИ ПОКАЖЕШ ДЪРВЕНАТА МУЦУНА ДО ДВЕ СЕКУНДИ, КЪЛНА СЕ, ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ СУРОВО, ЧЕ НЯКОГА СИ ПОМИСЛЯЛ ДА ОТВЛИЧАШ ФЕИ!!!....

И В този миг се случи нещо неочаквано - подхлъзнах се зверски, политнах напред и се сгромолясох възнак на пода... ... явно не бях предвидил, че пластинките от смола не работят върху дървен паркет... ... ...

-------------------------------------------------------------------------------------

- Скъпи, какво стана.. ... Картър? Вече Не ти ли харесва секса с мен.....
- Хм?.. Какво?... Господи, Мерилин, извинявай..... чудовището ... ПАДНА..... ... много се извинявам, Мерилин... боже, как ме е срам...
Любимата ми Фея... не си виновна ти... ..... Мерилин!

Къде тръгна?....

....

Къде тръгна, Картър?

да я търся, Мери-Лин..
да я т ъ р с я.

Ще я намериш, Картър! Сигурна съм!
... когато освободиш сърцето от ума си. Силен ум имаш Картър...
Вероятно силен, за да покорява горещо сърце, но феите само със сърце се виждат.
Вярвай ми...
... може би някога и аз съм била

Какво ще правиш като я намериш Картър?

не е ли очевидно:
ще я вържа
........... за леглото
и ще я
и з т е з а в а м.

изяла всички марули преди да я откриеш!
Магданозът само да остане!
Ф р ъ ц!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!!!

Идвам да ти вържа една виртуална мартеничка :)
Бъди жив, здрав и всичко останало ....

благодаря ти!
ти ми връзваш мартеница,
аз па тебе ще те вържа за леглото!
поне да сме квит!
...

калпазан :((((
Повече няма да идвам, да занеш...

сладурка!:)))